- Изложба: Луиз Вайс: една ангажирана европейка
- Журналист за Европа
Желанието на Луиз Вайс да допринесе за сближаване в Европа и за постигане на по-голямо разбирателство между европейските нации се корени в ужасните следи на световната война и целта ѝ да изгради по-добро бъдеще за своите съграждани. През 1918 г. тя става един от основателите на седмичното издание L’Europe nouvelle (Новата Европа), което се стреми да предоставя висококачествена информация относно международната политика и основните икономически проблеми в помощ на миротворците на континента.
През 1919 г. в качеството си на журналист Вайс присъства на церемонията по подписването на Версайския мирен договор и често информира от Централна и Източна Европа относно националните стремежи на държавите, възникващи от руините на Австро-Унгарската империя. Тя също пътува до Русия, където става пряк свидетел на въздействието на съветската революция и пише доклад за Червения кръст за регионите, засегнати от масов глад. Вайс продължава дейността си като социален активист и при завръщането си във Франция организира кампании за предоставяне на помощ на недохранените руски и украински деца.
Работата ѝ като главен редактор на L’Europe nouvelle от 1920 до 1934 г. я поставя в епицентъра на много ключови моменти от развитието на Европа през 20-и век. Тя работи с много от водещите писатели на епохата, от Пол Валери до Леон Блум, които често кани да сътрудничат на нейния вестник по външнополитически въпроси.
Пътува също често до Женева, където отразява събитията, свързани с Обществото на народите, и се среща с Жан Моне, един от „основателите на Европа“.
Като застъпник за идеята за справедлив мир с Германия, тя спомага за популяризирането на идеята за европейска интеграция. Вайс подкрепя договорите от Локарно, с които се създава колективна система за сигурност в Европа, и защитава амбициозния проект на френския външен министър Аристид Бриан за европейски федерален съюз.
Луиз Вайс постепенно се превръща в значителен фактор на влияние в доминирания от мъже свят на дипломатическата журналистика. В Париж тя се среща с водещи интелектуалци, дипломати и политици. Заради своите заслуги е наградена през 1925 г. с ордена „Кавалер на Почетния легион“. Въпреки това, по-малко от десетилетие по-късно, виждайки възхода на Хитлер в Германия и убедена, че европейското сближаване става невъзможно, тя изоставя журналистиката, за да преследва мира в Европа с различни средства.