Изложение
Нелсън Ролихлахла Мандела – 1988 г., Южна Африка
Икона в борбата срещу расизма, Нелсън Мандела ръководи историческия преход на Южна Африка от апартейд към приобщаваща расите демокрация и насърчава равните възможности и мира за всички.
Приемаме жеста като насърчение да останем верни на вижданията, които споделяме всички тук: за един свят без война, бедност и страдание. За нас наградата е преди всичко насърчение да бъдем смели в борбата за справедливост и мир.
Анатолий Марченко (посмъртно) – 1988 г., Русия
Дисидент от бившия Съветски съюз, който разкрива ужасните условия в затвора за политическите затворници, Анатолий Марченко е номиниран от самия Андрей Сахаров.
Александър Дубчек – 1989 г., Словакия
Водеща фигура на движението „Пражка пролет“, Александър Дубчек се стреми към постигане на демократични и икономически реформи. Той продължава да се бори за свобода, суверенитет и социална справедливост през целия си живот.
В момента, в който получавам наградата „Сахаров“, мислите ми са насочени към всички онези, които поставиха основите за днешната промяна и обновление. Дори и в най-тежките моменти в своята история, народите в моята страна никога не са преставали да вярват, че са част от великата борба на човечеството за свобода.
Аун Сан Су Чи – 1990 г., Мианмар
Бившата политическа затворничка Аун Сан Су Чи беше на чело на продемократичната борба на Мианмар срещу военната диктатура в страната. Тя беше в състояние да получи лично наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта едва на 22 октомври 2013 г. – 23 години след като ѝ беше присъдена.
На 10 септември 2020 г. Председателският съвет на Европейския парламент реши да отстрани Аун Сан Су Чи от дейността на общността на наградата „Сахаров" в отговор на неспособността ѝ да защитава и гарантира правата на малцинството рохингия в Мианмар и нейното приемане на нарушенията на правата на човека и на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека.
Адем Демачи – 1991 г., Косово
Изправяйки се срещу жестоките репресии на сръбския режим, „Мандела на Балканите“ се посвещава на насърчаването на толерантността и етническото помирение в Косово.
Без свобода на словото няма диалог, без диалог не може да се открие истината, а без истина напредъкът не е възможен.
Майките от Пласа де Майо (Las Madres de la Plaza de Mayo) – 1992 г., Аржентина
„Майките от „Пласа де Майо““ оглавяват мирно движение за съпротива срещу военната диктатура и репресии в Аржентина в отговор на насилственото изчезване и изтезанията на политически опоненти.
Искаме да сключим общ пакт, общ ангажимент, че за защитата на живота не трябва да има граници, че животът е ценност.
Хебе де Бонафини
„Ослобождение“ – 1993 г., Босна и Херцеговина
Журналистите от сараевския вестник „Ослободжение“ рискуват живота си, докато се борят за запазване на единството и етническото многообразие на своята страна по време на войната в бивша Югославия.
Да защитим и запазим една мултиетническа, мултинационална, космополитна и толерантна Босна и Херцеговина.
Златко Диздаревич
Таслима Насрин – 1994 г., Бангладеш
Прогонена в изгнание от Бангладеш и Бенгалия поради светските си възгледи, писателката Таслима Насрин се бори срещу потисничеството над жените и се противопоставя на всички форми на религиозен екстремизъм.
Като писател не мога да стоя настрана от събитията в моята страна и да се изолирам от света, в който живея.
Лейла Зана - 1995 г., Турция
Лейла Зана е първата кюрдка, избрана в турския парламент през 1991 г. Нейната борба за демокрация символизира борбата на народа ѝ за достойнство и права на човека.
Те не могат да попречат на развитието и интернационализацията на нашата мирна борба за равнопоставено и братско съжителство [...] в рамките на демокрацията и при взаимното зачитане на правата и идентичността на всеки народ.
Вей Цзиншен – 1996 г., Китай
Лидер на опозицията на китайския режим, Вей Цзиншен осъжда нарушенията на правата на човека и се бори за демокрация. Нито затворът, нито изгнанието успяват да го накарат да замлъкне.
Наградата „Сахаров“ е „акт на насърчение и подкрепа от името на хората в Европа [...] за цялото движение за защита на правата на човека в Китай.
Салима Гезали – 1997 г., Алжир
Главен редактор на критичния вестник „Ла Насион“ и председател на Асоциацията за еманципацията на жените, Салима Гезали защитава правата на жените, демокрацията и политическия диалог в Алжир.
Основните въпроси на демокрацията [...] нямат шанс да напуснат „гетата“, в които най-макиавелистки са били напъхани, ако преобладаващото мнозинство от хората ги вижда като прерогатив на малцинство, което е нечувствително към съдбата им.
Ибрахим Ругова – 1998 г., Косово
Работейки неуморно за мирни решения и диалог, първият президент на Косово посвещава живота си на ненасилствената съпротива на етническите албанци срещу сръбското потисничество.
За десетте години от своето съществуване наградата „Сахаров“ се превърна в символ на мира, свободата и човечността.
Шанана Гужмао - 1999 г., Източен Тимор
Лидер на борбата на Източен Тимор за свобода и самоопределение, Шанана Гужмау става първият президент на нацията, а след това заема и поста министър-председател.
Тази награда е признание на Европейския парламент за смелостта на моя народ в борбата за свободна родина, в която свободата на мисълта да бъде неотменно право на човешкото състояние.