Изложение
Идеята за учредяване на годишна награда на Европейския парламент се заражда по време на пленарен дебат през юли 1984 г. относно положението на Андрей Сахаров. Първоначалният замисъл е тя да се присъжда за произведения, посветени на развитието на отношенията Изток – Запад, свободата на обсъждане и разследване, защитата на правата на човека и върховенството на закона.
Както изтъква докладчикът, френският евродепутат Жан-Франсоа Деньо, свободно избраният Европейски парламент има задължение и отговорност да защитава основните свободи. Г-н Деньо изтъква, че Андрей Сахаров е идеалното въплъщение на наградата.
Сахаров е европейски гражданин, който олицетворява свободата на мисълта и словото и който е решил – по убеждение и по съвест – да отхвърли всички материални изгоди и всички почести, които му се предлагат.
Jean-François Deniau
Членовете на Парламента откликват положително на необикновеното предизвикателство: на 13 декември 1985 г. те приемат с голямо мнозинство предложението за резолюция за учредяване на наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта.
През пролетта на 1987 г. Андрей Сахаров дава подкрепата си за проекта и съгласието си да бъде създадена награда, носеща неговото име, в отговор на лично запитване от председателя на Европейския парламент лорд Плъмб. В крайна сметка се решава, че наградата ще се присъжда на личности или организации за изключителните им дейности, ангажименти или постижения в областта на правата на човека в Европа и по света. С одобрението на комисията по политически въпроси се решава първата награда „Сахаров“ да бъде връчена преди края на 1988 г. Лауреатите са Нелсън Мандела и Анатоли Марченко, като последният е предложен от самия Сахаров.
