Изложение
Решен да отстоява демократичните принципи в основата на европейския проект, Европейският парламент се ангажира от самото начало със защитата на правата на човека и основните свободи. Приемането на Заключителния акт от Хелзинки през 1975 г. насърчава членовете на Европейския парламент да активизират дейността си в областта на правата на човека. През същата година Парламентът приветства присъждането на Нобелова награда за мир на дисидента физик Андрей Сахаров, който е взел участие в създаването на Комитета за правата на човека в Съветския съюз през 1970 г.
Парламентът многократно заклеймява решението на съветските власти, които осъждат Сахаров на изгнание, а също и отказа им да му издадат виза, за да пътува до Осло и да получи наградата лично. Евродепутатите призовават за освобождаването на Сахаров и за позволение той и съпругата му да напуснат Съветския съюз. Те дори обсъждат в пленарната зала да бъде оставено едно празно място за Сахаров.
След първите всеобщи преки избори за Европейски парламент през 1979 г. неговите членове незабавно определят развитието и защитата на правата на човека и основните свободи като политически приоритет. През годините те приемат редица резолюции по темата. През 1984 г. в рамките на парламентарната комисия по политически въпроси е създадена подкомисия по правата на човека. Тя наследява предишната работна група към комисията, която се е занимавала с проблемите, свързани с правата на човека, включително правата на малцинствата, и положението с върховенството на закона в държави извън ЕС. Комисията по политически въпроси започва да изготвя годишен доклад относно положението с правата на човека в света и развитието на обща политика в тази област, като една от целите е публично да бъдат осъдени случаите на нарушения. Парламентът се стреми непрестанно да разшири действията си и изпраща свои членове да извършват наблюдение на изборите в държави по целия свят. Той също гарантира, че международните икономически и търговски споразумения на ЕС съдържат клаузи за защита на правата на човека, и насърчава парламентарната демокрация, поддържайки тесни контакти с парламентите на държави извън ЕС.
