Изложение
Роден на 21 май 1921 г. в Москва, Андрей Дмитриевич Сахаров израства в семейство на учени и следва физика в университета „Ломоносов“ в съветската столица. След Втората световна война той работи в лаборатория, чиято дейност е съсредоточена върху разработването на ядрени оръжия. Сахаров изиграва важна роля в разработването на първата термоядрена бомба в Съветския съюз, която е тествана през август 1953 г. Сочен за пример като образцов съветски гражданин, той получава Ленинската награда през 1950 г. и става най-младият член на Академията на науките на СССР.
Комунистическият режим отличава Сахаров, считан за създател на съветската водородна бомба, за приноса му към изграждането на ролята на Съветския съюз като ядрена сила. Въпреки това, Сахаров е все по-загрижен поради нарастващия брой ядрени опити. За него настъпва период на размисъл, който постепенно ще го превърне в дисидент. Сахаров, който първоначално е ангажиран в надпреварата с въоръжаването, скоро изцяло се посвещава на защитата на правата на човека и на каузата за свобода и става един от водещите интелектуалци с дисидентски възгледи в Съветския съюз.
През 1968 г. Сахаров тайно публикува „Размисли за прогреса, мирното съжителство и интелектуалната свобода“, където се застъпва за задълбочаване на стратегията за мирно съвместно съществуване между САЩ и Съветския съюз. Сахаров също така публично защитава политическите затворници и през 1970 г. създава Комитет за правата на човека и защитата на жертвите на политически процеси. Поради тези свои убеждения той е обект на все по-репресивни мерки от страна на съветския режим и е жертва на остри атаки от страна на пресата.
Сахаров получава Нобелова награда за мир през 1975 г., но тъй като му е забранено да напуска Съветския съюз, съпругата му Елена Бонер получава наградата в Осло от негово име. През 1980 г. всичките му почетни титли са отнети и той е поставен под домашен арест, който продължава до 1986 г. След облекчаването и смекчаването на политиката на правителството по време на периода на гласността, Сахаров е избран за член на Президиума на Академията на науките. В крайна сметка Сахаров става член на Конгреса на народните депутати на Съветския съюз през 1989 г. Той умира в Москва по-късно същата година, на 14 декември 1989 г., на 68-годишна възраст.