Изграждането на Европа
По-голяма тежест на гласовете на гражданите: 80-те години
Разширяване на европейския проект
Разширяване на европейския проект
През 80-те години на миналия век Европейските общности продължават да се развиват с присъединяването на повече държави, с поставянето на основите на единния пазар – в условията на външнополитическите отношения, оформени в периода на Студената война. Кои са проблемите, пред които са изправени европейските избиратели?
1984 г.: Овластяване на европейските граждани с един по-силен Парламент
През 1984 г. гражданите на десетте държави членки, сред които и Гърция, която се присъединява към Европейските общности през 1981 г., гласуват на европейските избори.
Вотът на гражданите на ЕС вече влияе върху финансите на Общността: правомощията на Европейския парламент обхващат общностния бюджет.
С оглед на изборите членовете на ЕП изготвят проект на конституция, замислена от федералисткия активист Алтиеро Спинели, за реформиране на институциите на Европейските общности, като ги доближава до гражданите. Въпреки че в онзи момент инициативата е отхвърлена от държавите членки, тя показва сериозните усилия на Парламента за засилване на демократичните процеси в Европейските общности.
1989 г.: Преместване към Средиземноморието
Към 1989 г. Испания и Португалия вече са членове на Европейските общности и гражданите им гласуват на тези избори.
Разширяването към Южна Европа води до увеличаване на регионалните различия между държавите в рамките на Европейските общности. За справяне с този проблем се въвежда реална политика на сближаване. Структурните фондове, насочени към най-бедните региони, стратегическото насочване на инвестициите и многогодишното програмиране стават неразделна част от политиката на Европейските общности.
Европа все по-често се сблъсква с мащабни екологични бедствия, сред които аварията в Чернобил, тревожните нива на замърсяване на въздуха и водата и дупките в озоновия слой. Общественото съзнание за заплахите за околната среда нараства и вниманието се насочва към необходимостта от политика в областта на околната среда на европейско равнище. Това обяснява и нарастващата популярност на зелените партии в цяла Европа.
Европейската интеграция продължава да се задълбочава на фона на тези предизвикателства. Приет е Единният европейски акт (1986 г.) за създаване на общ пазар: премахват се пречките пред общностната търговия и се хармонизират стандартите. Парламентът започва да има думата в законодателната дейност чрез процедури, известни като сътрудничество и одобрение. Той се нуждае от насоките на демократичния глас на гражданите.
Започва да работи програмата „Еразъм“, която до 2022 г. е предоставила възможности за академично и професионално обучение на около 13 милиона младежи.
През 1988 г. Европейският парламент учредява наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта. Парламентът е ангажиран със защитата на демокрацията и свободата на словото и присъжда наградата на лица, групи и организации, които имат изключителен принос в областта на правата на човека. Първата награда е присъдена на Нелсън Мандела и Анатоли Марченко (посмъртно) през 1988 г.