Художничка от Готланд, живяла в Швейцария и Париж
Анна Гардел-Ериксон е шведска художничка, родена на остров Готланд, чиито картини и акварели изобразяват красотата на шведската природа и пейзажи.
Родена е във Висбю през 1853 г., а талантът ѝ се проявява още в ранните ѝ години. На шестнадесетгодишна възраст заминава за Швейцария, за да учи музика, но скоро се насочва към изкуството.
По-късно учи в Кралската шведска академия за изящни изкуства в Стокхолм. През 1879 г. се премества в Париж, за да продължи обучението си.
Там тя изучава френска пейзажна живопис и усъвършенства уменията си, като прави копия на творби на влиятелния пейзажист Камий Коро и други.
Участва в изложби и сключва договор за доставка на акварели с търговците на произведения на изкуството Goupil & Cie.
През 1882 г. Анна Гардел се омъжва за Йохан Ериксон, шведски художник-пейзажист. Двамата живеят заедно в Париж до 1884 г., когато епидемия от холера ги принуждава да се върнат в Швеция.
Преместват се в Гьотеборг, където Анна продължава да рисува.
Нейни картини са включени в шведски изложби, като например тези на Асоциацията на шведските художнички. Творбите ѝ са излагани и на международно ниво, например на Световното колумбово изложение в Чикаго през 1893 г. и на изложби в Лондон, Монреал и Мюнхен.
Между 1889 и 1890 г. двамата са ръководители на училището по рисуване в Гьотеборг (днес известно като Академия Валанд). Много от творбите на Анна изобразяват пейзажи от Гьотеборг или в близост до него.
Природата и околната среда са повтарящи се теми в творчеството на Анна Гардел-Ериксон.
Природата и околната среда са повтарящи се теми в творчеството на Анна Гардел-Ериксон.
Тя се специализира в крайбрежни сцени и пейзажи с езера или реки. Вдъхновени от френската живопис на открито, нейните пейзажи са романтични и идилични. Често рисува Висбю, родния си град, и сцени от Марщранд, остров близо до Гьотеборг, където тя и Йохан Ериксон често отсядат.
Анна Гардел-Ериксон умира в Стокхолм през 1939 г. на 85-годишна възраст. Днес нейни творби се намират в музеите в Гьотеборг и Стокхолм, включително в Националния музей и в няколко други музея в Швеция и в чужбина.
Превод и рецензия: Полина Стоянова