С за Саския, в Мълчание = Смърт

През май-юни 2023 г. осем участници взеха участие в първата по рода си онлайн творческа резиденция от Digital Storytelling фестивала на Europeana. Те работиха с ментори по анимация, сторителинг в социалните медии и креативно писане на текстове, свързани с културата и общностите на ЛГБТК+. Художественият разказ на Тоня Атанакова „С за Саския, в Мълчание = Смърт“ е вдъхновен от създадена от нея галерия с елементи от колекциите на Europeana. Прочетете разказа и научете повече по-долу.

С за Саския, в Мълчание = Смърт

19 май 1983 г., четвъртък

Утрешното слънце се прокрадва през завесите и хвърля топла светлина върху леглото ми. Докато се опитвам да се събудя, мъркането на Томи стигна до ушите ми. Лежеше зад мен на леглото. Протегнах се да го погаля и той веднага се разпротяга доволно. Не обичам да ставам рано сутринта, но ми харесва спокойствието на ранните часове. Мислите ми скитат свободно, без посоката и инерцията на предишните дни и протестите.

Последните седмици, умът ми е постоянно в офанзива. Не мога да стоя мирно. Има толкова хора, които не правят нищо да помогнат или да го предовратят. Това е криза. И все пак остава неговорена тема. Никой от тези, които всъщност са чути, не говори по тази тема. Затова вдигам шум колкото мога. Последния път в клиниката, Еди толкова се смя на шегата ми за президента Рейгън и Флашденс, дори и да не можеше да се смее спокойно от кашлицата. Каза ми, че съм му осветила деня с моите стендъп шеги. И той моят. Еди е един от най-големите ми фенове и всяка шега за сцената, първо минава през него. Забравила съм пак кафето на котлона.

Закуската ми преминава в тези мисли. Поглеждам към купчините плакати по земята в единия ъгъл на стаята. Недовършени, с розовите триъгълници и лозунгите “МЪЛЧАНИЕ = СМЪРТ”. Отбелязах си мислено да ги довърша вечерта след стендъп шоуто. Протестът е в събота, а днес е четвъртък. Имам време. Обличам се набързо и се мяркам в огледалото - типичното клише за лесбийка активист. Чупливата разрошена коса до раменете, пръстените по ръцете ми, черното кожено яке. Липсваше ми само синьото пинче с розовият триъгълник, на който пише “I’m a lady lover”. Слагам си и него.

Отправям се към клиниката, директно към отделението за пациенти със ХИВ/СПИН. Пациентите оживяват, когато се появя, защото знаят, че ще ги залея с комедийния си репертоар. Но този път ме посреща тишина и липса. В леглото на Еди лежи непознат. Поглеждам Франк на съседното легло. Очите му ми казват какво се е случило. Не успявам да сдържа сълзите си и Франк протяга ръка към мен. Стискам ръката му здраво. Забелязвам, че русата му коса сякаш е загубила малко повече предишния си блясък. И бледостта на кожата му показва по-тежко тежестта на болестта. Не си казваме нищо.

Час по-късно, вече знам, че непознатата в леглото на Еди се казва Линда и всичките детайли от нейния живот. Линда, транссексуална, намира свободата да бъде себе си идвайки в Ню Йорк през 1979 г. Диагнозата получава миналата година. Има 10-годишна дъщеря, с която няма контакт от диагнозата насам. Майка й напълно прекратява връзката им след като разбира за диагнозата. “Заразно е и е за по-добро да не се виждате повече.”

Докато Линда говори за дъщеря си, изражението на лицето й ми къса сърцето. Говори умерено и движенията й са плавни и преднамерени. Но вината й тежи много, въпреки че е невинна. Прегръщам я и й казвам “Сигурна съм, че ще си отново до нея, когато открият лека за това.” Линда ме поглежда мило, но с нотка на “не ме будалкай, знам, че съм обречена”. Разказвам й за малката ми сестра и колко много ми липсва. После допълвам защо не съм я виждала, откакто беше на 10. И как сега трябва да е на 15. Родителите ми казаха, че е в интерес на нейното благополучие в живота тя да бъде защитена от потенциалната зараза на моята хомосексуалност. Любопитна, Линда ме пита за собствената ми възраст. “21” отговорих аз. “О, Саския, мило дете,” и ме прегръща.

Мнозина обръщат гръб на страданието около тях. И все пак, най-боли, когато това е собственото ти семейство. Хората с ХИВ/СПИН са повече пациенти или статистика. Те са жертви на обществото, което търси нашата гибел и умишлено пренебрегва проблема. Защото това е болестта на хомосексуалните. Колко удобно. Но тази криза не засяга само нас. Ще стане ясно в крайна сметка, че това е човешка криза, а не само на нашето маргинализирано общество.

Надух им ушите с моя скеч. Репетирах си с тях целия репертоар. Обичам смеха им.

За мен:

Коя съм аз?

Здравейте, позволете ми да се представя - Тони, творческа сила с много идеи, подхранвани от кафе и страст да изразявам въображението си в думи или визуални неща. Възпрепятствана само от ХРНВ (ADHD) и времева слепота (симптом на ХРНВ), и границите на човешкото състояние.

За първи път се впуснах в сферата на разказването на истории, като следвах Кино и телевизионни изкуства в Нов български университет, където безнадеждно се влюбих в сериалите, и като цяло изкуството в дългите му форми, както и трансмедийното разказване на истории. Кариерата ми тръгна като Content Marketer, а в момента се озовах в света на Performance Marketing, който има своите ежедневни предизвикателства, които е приятно да анализирам и разрешавам. И все пак истинското ми призвание не спира и творческият ми дух създава истории и герои във всеки свободен момент.

Понякога се занимавам с фотография и съм в процес на разработване на проект за уеб сериал, базиран в Югоизточна Европа, като сценарист. И когато се появи възможност, предоставям своите комуникационни и организационни умения на Sofia Meetings, индустриалната част на Sofia International Film Festival.

Защо кандидатствах?

Видях сторителинг като тема на фестивала и веднага кандидатствах за резиденцията. Надявах се, че участието ще ми даде по-ясен път напред и вдъхновение. И точно това се случи.

Какво получих от резиденцията?

Нов източник на вдъхновение и мотивация да продължа да разказвам историите, които според мен трябва да бъдат разказани. И енергията да продължа да полагам усилия в това, което правя.

За проекта:

Какво исках да постигна?

Разказването на истории за мен лично е баланс между вдъхновение и въображение. За този проект се вдъхнових от колекциите на Europeana, за да създам галерии, които вдъхновиха героите. След това ги оставих те да ми разкажат историите си. Целта е да отведа читателя на калейдоскопично пътешествие във времето и да изследваме сложността на идентичността на ЛГБТК+ хората.

Един от най-вълнуващите аспекти за мен е гамата от стилове, които искам да пробвам с всяка история. Стремя се да покажа гъвкавостта на кратката художествена литература като форма на изкуство. Този формат е мое решение, за да ме предизвика като писател и също така да задържи читателя ангажиран и надявам се развълнуван през целия проект с новите гласове и перспективи с всяка нова история.

Надявам се, че този проект ще ви вдъхнови да опитате разказването на истории, водени от характерите на героите, както и да насърча съпричастността и приемането на хората, независимо от пола, половата идентичност или сексуалната ориентация.

Накъде след тук?

Дръжте очите си отворени, тъй като този проект току-що започна и аз възнамерявам да го разширя във възможно най-много видове изкуство, чрез сътрудничество. Също така, не се колебайте да черпите от него всякакъв вид вдъхновение за всякакъв вид изкуство.

Докато напредва този проект, се надявам, че ще разпространите информацията за нашата работа тук сред други, на които може да се стори интересна.

Освен това, ако някой би искал да се включи в разработването на някоя от другите истории - последвайте ме на Instagram: @atanakova.