Трудно е да си представим, че само преди малко повече от век жените са били обезкуражени да карат велосипеди.
Достъпността на велосипедите доведе до мобилност на жените и независимост да пътуват сами. Това, разбира се, заплашваше мъжката хегемония.
В края на 19-ти век лекарите измислиха болест, наречена „Колоездачно лице“, за да обезкуражат жените да карат колело.
Какво е „колоездачно лице“?
Решението беше да се изплашат жените, за да ги накарат да повярват, че карането на велосипеди ще предизвика изпъкване на очите им, а брадичките им ще издадат още напред заради напрежението от запазването на баланс на велосипедите. “Колоездачното лице“ обикновено беше зачервено, понякога бледо и винаги изглеждаше уморено. Това бяха нежелани белези за жените.
Публикуваните статии също имаха за цел да накарат жените да вярват, че прекомерното колоездене ги прави уязвими към болести.
Лекарите са били загрижени и че жените, които карат велосипедите си, са прекалено сексуални. Язденето на каквото и да е се смяташе за твърде мъжествено за всяка порядъчна жена или момиче.
Кога жените започнаха да карат колело?
Много ентуасти велосипедисти не се съгласяват с “колоездачното лице“ като медицинско състояние. Напротив, те предполагат, че физическата активност ще подобри здравето на жените.
Колоезденето може да помогне на велосипедистите да се почувстват по-добре както физически, така и емоционално. Карането на колело може не само да направи жените по-силни, но и да ги направи по-уверени в собствените си способности.
На тези плакати от края на 19 век — от Националната библиотека на Франция — жените очевидно не страдат от „колоездачно лице“!
Превод и рецензия: Полина Стоянова