Изложение
При изготвянето на проекта на Хартата възникват множество трудности, защото този път не става въпрос за преразглеждане на Договорите на Общността или за разширяване на правомощията на Европейския съюз. Целта е да се определят и формулират правата, които институциите и държавите членки трябва да зачитат при тяхното функциониране. Членовете на Конвента обаче не се ограничават само с изготвянето на каталог с права: преди всичко те искат да отстояват тези права по-добре и да им осигурят ефикасна защита.
Но разликите в правните системи между държавите членки (писано/обичайно право, защитими по съдебен ред права/общи принципи на правото и т.н.) прави хармонизацията сложна. По този начин някои клаузи са резултат от компромис и са формулирани с повишено внимание. Всъщност текстът на Хартата по същество включва разпоредби, разпръснати преди това в различни международни и национални инструменти. Хартата обаче съдържа и нововъведения, по-специално по отношение на правото на достъп до документи на институциите на Европейския съюз, защитата на личните данни, принципа на устойчиво развитие и опазването на околната среда, както и права, свързани с биоетиката (т.нар. „права от ново поколение“).
Резултатът е кратък текст с петдесет и четири члена, написан ясно и логично, за да бъде лесноразбираем за всички. В Хартата се изброяват всички права, формулирани около няколко основни принципа: човешко достойнство, основни свободи, равенство между хората, солидарност, гражданство и правосъдие. В преамбюла на проекта на Хартата се припомня, че „народите на Европа, като създават все по-тесен съюз помежду си, решиха да споделят мирно и основано на общи ценности бъдеще“. Без да прави директни препратки към религиозните традиции, Хартата се опира на духовното и морално наследство на Европейския съюз, който се основава на „неделимите и универсални ценности на човешко достойнство, свобода, равенство и солидарност“. Тя почива „на принципа на демокрацията и на принципа на правовата държава“.
Първият раздел определя човешкото достойнство като ненакърнимо. В него са включени разпоредби за правото на живот, правото на неприкосновеност на личността, забрана за изтезания и нечовешко или унизително отношение или наказание, както и забрана на робството и принудителния труд. В раздела от Хартата, посветен на свободите, се посочва правото на свобода, сигурност и зачитане на семейния живот. В него се припомня изрично свободата на мисълта, съвестта и сдружаването. Също така се утвърждават правото на образование, правото на труд, правото на собственост и правото на убежище. Припомняйки, че всички лица са равни пред закона, разделът от Хартата, посветен на равенството, забранява всички форми на дискриминация и обявява равенство между мъжете и жените. След това се обсъждат правата на детето, както и правата на възрастните хора и лицата с увреждания. Що се отнася до солидарността, термин, който в крайна сметка е предпочитан пред понятието „социални права“, Хартата се позовава на редица права, като например правото на колективни действия (включително стачка), защитата на работниците при неоснователно уволнение, правото на справедливи условия на труд, правото на обезщетения за социална сигурност и помощ за жилище, право на достъп до социални помощи и право на здравна закрила. Забранява се детският труд. В раздела за гражданството са изброени правата, от които се ползват европейските граждани: правото да избира и да бъде избиран на избори, право на петиция пред Европейския парламент, право на дипломатическа и консулска закрила на територията на трета държава или право на добра администрация от страна на институциите на Общността.
Хартата също така припомня основните понятия в областта на правосъдието, като презумпцията за невинност, зачитането на правото на защита, принципите на законност и пропорционалност на престъпленията и наказанията, както и правото на ефективно и безпристрастно средство за защита пред съда. Последните членове от текста се отнасят до обхвата на правата и свободите, признати от Хартата, и приложното поле на нейните разпоредби.