Защита на свободите на гражданите
историята на Хартата на основните права на ЕС
историята на Хартата на основните права на ЕС
Хартата на основните права на Европейския съюз, тържествено провъзгласена по време на срещата на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г., бележи исторически момент в защитата на правата на гражданите в Европа. Преди приемането ѝ да стане факт, Европейският парламент многократно е призовавал за подобен документ. За евродепутатите е важно всеки гражданин да познава правата и основните свободи, които са му гарантирани в рамките на Европейския съюз и държавите членки, както и да знае, че съществува система за защита при предполагаемо нарушаване на тези права и свободи. Замислена като референтна база и резултат от оригинален нормотворчески похват, Хартата обединява в един текст всички граждански, политически, икономически и социални права на европейските граждани и на всички лица, пребиваващи на територията на Европейския съюз.
Записаните в Хартата права на човека са основни и неотменими. Целта на Хартата е да засили тяхната защита с оглед на обществените промени, социалния прогрес и научното и технологичното развитие. Правата се опират на основните принципи: човешкото достойнство, основните свободи, равенството между хората, солидарността, гражданството и правосъдието. Целта на документа е също да подкрепи изграждането на все по-тесен съюз между народите на Европа, които да могат да споделят бъдеще, основано на общи ценности. От 2009 г., когато в Договора от Лисабон е включено позоваване на Хартата на основните права, нейните разпоредби са издигнати до нивото на договорите. Тя е приложена към договорите и вече се прилага от съдилищата на Европейския съюз.