Изложение
Откакто е създаден, Европейският парламент полага усилия да защитава и насърчава правата на човека. Парламентът започва редица политически инициативи в тази област, като се застъпва, наред с другото, Европейската общност да приеме Европейската конвенция за правата на човека и да се зачитат всички граждански, политически, икономически и социални права на гражданите на държавите – членки на Общността.
През 1975 г. Парламентът изразява съжаление, че правата на човека не са споменати в учредителните договори на Европейските общности, чиято цел е основно икономическа. Той приема резолюция, в която подчертава необходимостта бъдещият Европейски съюз да има своя харта на основните права. За членовете на ЕП това потвърждава политическата цел на изграждането на обединена Европа. Две години по-късно членовете на ЕП успяват да убедят председателите на Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия да подпишат декларация в Люксембург, с която заедно и от името на своите институции се ангажират да зачитат основните права.
През 1984 г. Парламентът приема с огромно мнозинство проекта на договор за Европейския съюз (проекта „Спинели“). Той предвижда приемането от Съюза на декларация за основните права в срок от пет години. В това начинание Европейският парламент намира съюзник в лицето на Съда на Европейските общности, в чиято съдебна практика многократно се утвърждава, че общностното право трябва да гарантира правата на човека.
На 1 юли 1987 г. влиза в сила Единният европейски акт. Той припомня ангажимента на държавите членки съвместно да насърчават демокрацията, като се базират на основните права като свободата, равенството и социалната справедливост. Европейският парламент обаче има още по-амбициозна цел, изхождайки от убеждението, че зачитането на правата на човека е задължително условие за легитимност на Общността. Съответно на 12 април 1989 г. той огласява и приема Декларация за основните права и свободи и призовава гражданите да я подкрепят активно. Опазването на околната среда и някои нови социални права (право на социална закрила, право на образование, защита на потребителите и т.н.) се появяват сред основните права, които Европейският парламент възнамерява да защити. Текстът представлява значителна стъпка напред и междувременно Договорите от Маастрихт и Амстердам въвеждат някои промени, но визията на членовете на ЕП в областта на основните права се реализира изцяло чак в края на 90-те години на миналия век.